изкрещели

Речник на българския език

1. изкрещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкрещели е производна форма на изкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкрещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкрещели е производна форма на изкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкрещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкрещели е производна форма на изкрещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкрещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкрещели е производна форма на изкрещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).