изкрейзил

Речник на българския език

1. изкрейзил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкрейзил е производна форма на изкрейзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкрейзил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкрейзил е производна форма на изкрейзя (мин. деят. св. прич. м. р.).