изкрейзел

Речник на българския език

1. изкрейзел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкрейзел е производна форма на изкрейзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкрейзел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкрейзел е производна форма на изкрейзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).