изкорубило е

Речник на българския език

1. изкорубило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубило е е производна форма на изкорубя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкорубило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубило е е производна форма на изкорубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).