изкорубили

Речник на българския език

1. изкорубили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкорубили е производна форма на изкорубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкорубили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкорубили е производна форма на изкорубя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).