изкоруби

Речник на българския език

1. изкоруби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкоруби е производна форма на изкорубя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкоруби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкоруби е производна форма на изкорубя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкоруби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкоруби е производна форма на изкорубя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкоруби — повелително наклонение, ед. ч.

изкоруби е производна форма на изкорубя (повелително наклонение, ед. ч.).