изкорубела

Речник на българския език

1. изкорубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкорубела е производна форма на изкорубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкорубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкорубела е производна форма на изкорубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).