изкористел

Речник на българския език

1. изкористел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкористел е производна форма на изкористя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкористел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкористел е производна форма на изкористя (мин. деят. несв. прич. м. р.).