изкоренявали

Речник на българския език

1. изкоренявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкоренявали е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкоренявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкоренявали е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкоренявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкоренявали е производна форма на изкоренявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкоренявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкоренявали е производна форма на изкоренявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).