изкоренявала

Речник на българския език

1. изкоренявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкоренявала е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкоренявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкоренявала е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкоренявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкоренявала е производна форма на изкоренявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкоренявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкоренявала е производна форма на изкоренявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).