изкопчела

Речник на българския език

1. изкопчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкопчела е производна форма на изкопча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкопчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкопчела е производна форма на изкопча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).