изкопчвала

Речник на българския език

1. изкопчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкопчвала е производна форма на изкопчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкопчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкопчвала е производна форма на изкопчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкопчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкопчвала е производна форма на изкопчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкопчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкопчвала е производна форма на изкопчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).