изкопирал съм

Речник на българския език

1. изкопирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкопирал съм е производна форма на изкопирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкопирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкопирал съм е производна форма на изкопирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изкопирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкопирал съм е производна форма на изкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).