изкопирали

Речник на българския език

1. изкопирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкопирали е производна форма на изкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкопирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкопирали е производна форма на изкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкопирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкопирали е производна форма на изкопирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкопирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкопирали е производна форма на изкопирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).