изконтили

Речник на българския език

1. изконтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изконтили е производна форма на изконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изконтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изконтили е производна форма на изконтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).