изконтила е

Речник на българския език

1. изконтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изконтила е е производна форма на изконтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изконтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изконтила е е производна форма на изконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).