изконтила
1.
изконтила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изконтила
е производна форма
на изконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
изконтила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
изконтила
е производна форма
на изконтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).