изкомандувало си

Речник на българския език

1. изкомандувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкомандувало си е производна форма на изкомандувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкомандувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкомандувало си е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкомандувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкомандувало си е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).