изкомандвал съм

Речник на българския език

1. изкомандвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал съм е производна форма на изкомандвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал съм е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал съм е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).