изколиш

Речник на българския език

1. изколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

изколиш е производна форма на изколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

изколиш е производна форма на изколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).