изколите

Речник на българския език

1. изколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изколите е производна форма на изколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изколите е производна форма на изколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).