изколили

Речник на българския език

1. изколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изколили е производна форма на изколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изколили е производна форма на изколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).