изколете

Речник на българския език

1. изколете — повелително наклонение, мн. ч.

изколете е производна форма на изколя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. изколете — повелително наклонение, мн. ч.

изколете е производна форма на изколя (повелително наклонение, мн. ч.).