изколели

Речник на българския език

1. изколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изколели е производна форма на изколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изколели е производна форма на изколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изколели е производна форма на изколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изколели е производна форма на изколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).