изколвала

Речник на българския език

1. изколвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изколвала е производна форма на изколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изколвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изколвала е производна форма на изколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изколвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изколвала е производна форма на изколвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изколвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изколвала е производна форма на изколвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).