изколва

Речник на българския език

1. изколва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изколва е производна форма на изколвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изколва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изколва е производна форма на изколвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изколва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изколва е производна форма на изколвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).