изковавало

Речник на българския език

1. изковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изковавало е производна форма на изковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изковавало е производна форма на изковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изковавало е производна форма на изковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изковавало е производна форма на изковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).