изковавал

Речник на българския език

1. изковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изковавал е производна форма на изковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изковавал е производна форма на изковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изковавал е производна форма на изковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изковавал е производна форма на изковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).