изключило

Речник на българския език

1. изключило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изключило е производна форма на изключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изключило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изключило е производна форма на изключа (мин. деят. св. прич. ср. р.).