изкльопало

Речник на българския език

1. изкльопало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкльопало е производна форма на изкльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкльопало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкльопало е производна форма на изкльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкльопало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкльопало е производна форма на изкльопам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкльопало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкльопало е производна форма на изкльопам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).