изклинил е

Речник на българския език

1. изклинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинил е е производна форма на изклиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинил е е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).