изклинили

Речник на българския език

1. изклинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изклинили е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изклинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изклинили е производна форма на изклиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).