изклинил

Речник на българския език

1. изклинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинил е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинил — мин. деят. св. прич. м. р.

изклинил е производна форма на изклиня (мин. деят. св. прич. м. р.).