изклинели

Речник на българския език

1. изклинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изклинели е производна форма на изклиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изклинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изклинели е производна форма на изклиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).