изклинвало

Речник на българския език

1. изклинвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинвало е производна форма на изклинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинвало е производна форма на изклинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изклинвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изклинвало е производна форма на изклинвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изклинвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклинвало е производна форма на изклинвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).