изкласил

Речник на българския език

1. изкласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкласил е производна форма на изклася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкласил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкласил е производна форма на изклася (мин. деят. св. прич. м. р.).