изкилил си

Речник на българския език

1. изкилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкилил си е производна форма на изкиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкилил си е производна форма на изкиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).