изкилила

Речник на българския език

1. изкилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкилила е производна форма на изкиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкилила е производна форма на изкиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).