изкилил

Речник на българския език

1. изкилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкилил е производна форма на изкиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкилил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкилил е производна форма на изкиля (мин. деят. св. прич. м. р.).