изкили

Речник на българския език

1. изкили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкили е производна форма на изкиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкили е производна форма на изкиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкили е производна форма на изкиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкили — повелително наклонение, ед. ч.

изкили е производна форма на изкиля (повелително наклонение, ед. ч.).