изкилело

Речник на българския език

1. изкилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкилело е производна форма на изкиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкилело е производна форма на изкиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).