изкилели

Речник на българския език

1. изкилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкилели е производна форма на изкиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкилели е производна форма на изкиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).