изкилела

Речник на българския език

1. изкилела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкилела е производна форма на изкиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкилела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкилела е производна форма на изкиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).