изкилел

Речник на българския език

1. изкилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкилел е производна форма на изкиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкилел е производна форма на изкиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).