изкикотило

Речник на българския език

1. изкикотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкикотило е производна форма на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкикотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкикотило е производна форма на изкикотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).