изкикотила

Речник на българския език

1. изкикотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкикотила е производна форма на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкикотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкикотила е производна форма на изкикотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).