изкикотил
1.
изкикотил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкикотил
е производна форма
на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкикотил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкикотил
е производна форма
на изкикотя (мин. деят. св. прич. м. р.).