изкикотело

Речник на българския език

1. изкикотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкикотело е производна форма на изкикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкикотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкикотело е производна форма на изкикотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).