изкикотели

Речник на българския език

1. изкикотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкикотели е производна форма на изкикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкикотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкикотели е производна форма на изкикотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).