изкефило

Речник на българския език

1. изкефило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкефило е производна форма на изкефя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкефило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкефило е производна форма на изкефя (мин. деят. св. прич. ср. р.).